Investment Technologies & Insurance
Consulting Network

 Из живота и делото на свети апостол Андрей Първозвани

 Св. ап. Андрей, син на Йоан от Витсаида и брат на ап. Петър, е наречен Първозвани, защото пръв тръгнал след Христос Господ. Той пръв е благовестил  евангелското слово по земите на Балканския полуостров. Проповедта му надлъж по бреговете на Черно море е била тъй жива, дейна, че и сега руините от многото някогашни храмове по нашето Черноморско крайбрежие свидетелстват за това, както и за вярата у благочестивите люде още от първите векове. Съгласно преданието, преминал на север към Варна (Одесос) и дошъл в днешна Добруджа. Заселил се в една пещера, сега устроена като храм в скалата, а околността й се краси от две величествени църкви. Ученици имал много. В един славянски миней от ХVII в. в приписка с черно мастило са отбелязани двама негови последователи "Йону и Пъну" от Мала Скития, Добруджа, ученици на св. ап. Андрей. Смята се, че св. Андрей отишъл по р. Днепър до Киевските възвишения. Има предсказание, според което се вярва, че именно там ще се издигнат много храмове и ще бъде гора от кръстове.

Преди да се върне на юг, има данни, че св. Андрей е проповядвал в Армения и Грузия. След като приключил черноморската си обиколка, пристигнал в град Византион (Константинопол). Там оставил Стахий (един от 70-те апостоли) за епископ в града, продължил пътя си през Егейско море и през Коринтския проток стигнал до гр. Патра, област Ахая, на адриатическия бряг. Проповедта му била тъй силна, че целият народ повярвал в Спасителя Христа. Веднъж изцерил жената на управителя на гр. Егеат, който в това време бил в Рим. Когато се върнал, разгневен, хвърлил апостола в тъмница. Народът нощем започнал да се събира пред тъмницата. Апостолът със силата на светия кръст отворил вратите на тъмницата и народът влязъл при него. Извършил богослужба и ръкоположил за епископ на града Стратоник. Отпратил народа и затворил с кръстния знак вратите на тъмницата. Осъден на смърт, той бил разпнат върху кръстно дърво във вид на буквата "Х"; и оттам това оръдие за наказание е наречено "Андреев кръст". Повярвалите в Христа викали към управителя, апостолът да бъде свален от кръста. Изплашен от бурното възмущение против ужасната присъда, управителят наредил да го снемат от кръста, докато самият св. Андрей се молел Богу да издъхне на него. Тъй и станало. Това се случило в 70 година.

Имах щастливата възможност по Божия милост да посетя тоя град Патра. В митрополитската катедрала, посветена на мъченически пострадалия първозван апостол, винаги се поддържа венец от свежи цветя във формата на всечестния му кръст. В специално изработен кивот се пази най-святата реликва на епархия Патра ­ главата на св. Андрей. Кивотът е покрит с балдахин, под който горят множество кандила, разпръскващи светлина в таинствения полумрак на велелепния храм.

От кандилото, което денонощно пламти, запалихме свещи с придружаващите ме вредом: преподобния йеромонах Йоан от българския Зографски светогорски манастир, дякон Любомир Братоев (сега протодякон) и йеродякон Дионисий (сега архимандрит, завеждащ Културно-просветния отдел при Св. Синод).

За голяма наша радостна  изненада, митрополит Никодимос наредил в манастира, навръх възвишението над града, в полунощ да ни бъде дадена частица от мощите на св. Андрей, от коляното му.

След като предадох безценния дар на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, Светият Синод на Българската православна църква мъдро нареди частицата да се раздели на три равни части. Съгласно поръчението на митрополита на Патра Никодимос, първата бе дадена на Негово Високо-преосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий за манастира на остров Света Анастасия в Бургаския залив. Втората частица остана за благословение на родната ни престолнина София и за поклонение в столичния храм "Св. Андрей". Третата частица бе отнесена в Преображенския манастир, където параклисът "Св. ап. Андрей" е засегнат от свличане на скална маса при земетресение, и дано, откакто там са мощите на светеца, да е започнало възстановяването на манастира.

Паметта на св. Андрей Първозвани както по целия християнски свят, така и в Добруджа се празнува ежегодно и особено тържествено, най-вече в Андреевския манастир край пещерата, в която е бил апостолът. Стича се хиляден народ от цяла Румъния. В просторния манастирски двор на нарочен подиум се отслужва св. Литургия от архиепископа на Томи (Констанца) Теодосий в съслужение с гости ­ архиереи и множество свещеници и дякони.

Да просим, по молитвите на св. Андрей Господ Бог да усили вярата на благочестивия  ни народ, да бъдат всички такива, каквито са били някогашните слушатели на проповедта на първозвания апостол. От такава спасителна силна вяра се нуждаем особено днес, в нашето време. Бог на помощ!

 Църковен вестник, СИ, бр. 21/ 2009 г


http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=saints_agiologiya.xml#sv.Andrej